Как влияе ниската емоционална интелигентност

Не са малко случаите, в които хората днес поради едно или друго стечение на обстоятелствата са принудени да оставят своите деца на нечии други грижи и обич. Така, за съжаление стой въпроса у много родители, които не са си дали равносметка на време какво е да бъдат родители и най-важното не са го пожелали.

Това може да се случи предимно сред много младите хора и двойки, които не са помислили за задълбочеността над нещата. Тях специалистите оприличават като хора с ниска емоционална интелигентност.

Какво обаче остава за тези деца и какво се случва с тях в живота.

В съзнанието детето преживява отново фантазията, че иска да получите чрез живота си обичта и грижите, цялото внимание, което имат останалите деца. Те тайничко таят в себе си онази надежда, че един ден ще се срещнат очи в очи с истинските си родители. И много пъти дори при получени подходящи грижи и обич от страна на осиновителите те искат да се върнат обратно, където да потърсят онази частица да бъдат обични и да се чувстват обичани от своята кръв. Това е само началото на борбата.

Много осиновени деца се налага да прекарат следващите двадесет години и да имат различни родители, да се чувстват виновни за това. В крайна сметка, родителите осиновители може да са добри хора. Те работят усилено, да имат добър социален живот и всички прилежащи материални блага, но у детето винаги да има частица празнота, която винаги да търси.

Много са осиновените деца, които получават далеч по-добри условия като къща, храна, дрехи и играчки; подходящо училище, добро образование, приятели в училище. Това може да е показателно и признак за добро бъдеще за това дете у много хора, но в самото него често се поражда онова усещане, че е напълно само. И въпреки, че родителите му го обичат, дълбоко в себе си, то да смята, че е само в този свят. Как едно дете може да знае това? Защо ще се чувства по този начин? Отговорът е толкова прост, колкото и сложно:

Емоционална интелигентност – това е способността да се идентифицира, оценява и контролира собствените емоции, емоциите на другите, както и тези на групи.

Детството на емоционален пренебрегваният: неуспех на родителя да реагира достатъчно над емоционалните нужди на детето.

1. Как да се идентифицират собствените емоции – често осиновителите не говорят езика на емоциите, а това кара децата да се чувстват различни.

2. Родителите не са добри в управлението и контрола на собствените си емоции – по този начин те не са в състояние да научат децата как да управляват и контролират своите собствени чувства.

3. Родителите не разбират емоциите, те дават много грешни послания за себе си и света чрез своите думи и поведение. Така че родителите действат така, сякаш детето е мързеливо, защото не са забелязали, че това е в резултат на някакъв вид тревожност.

Какво може да се направи, ако сте израснали по този начин?

За щастие, днес специалистите са открили надеждни похвати, с които може да се преодолее този проблем. Обърнете внимание на това, което чувствате, кога и защо. Започнете да спазвате чувствата и поведението на другите. Чуйте как други хора изразяват емоциите си и започнете да практикувате сами. Упражнявайте чувствата на околните и превърнете своите емоции в сила, която ви движи.

Реалността е свързана и с това, че често подобен проблем се открива, едва, когато хората са станали вече големи и не са деца. Тогава трябва да се учат на тези умения сами или с помощта на специалист. Емоционалната част е жизнено-важен градивен елемент. Емоционалната интелигентност е много важна за всеки човек, затова не бива да се пренебрегва нито един неин аспект.